„Хората гледат пеперудите и им се дивят: — О, колко са красиви! Но никой не се замисля какво е трябвало да преживее тази пеперуда и през какви трансформации е преминала, за да стане такава. Когато гъсеницата плете пашкула си, тя не знае какво я очаква. Не разбира, че се променя — мисли, че умира. Едва накрая осъзнава, че страданието си е заслужавало, защото вече не пълзи, а лети.“ (Из „Усукани“ на Ема Чейс)
За да се почувстваме свободни и да полетим на крилете на мечтите си, трябва да разчупим оковите на статуквото. Това изисква да извървим дълъг път — пътят към самите нас.
Често, увлечени в ежедневните грижи, забравяме кои сме и какви са съкровените ни стремежи. Да откриеш себе си е ключът към истинското щастие. В забързаното ежедневие първата крачка към това е да притихнем. Ако си подарим дори миг тишина, ще позволим на вътрешния ни глас да се извиси над шума на света и егото.
Притихвайки, ние обръщаме взор навътре и се преоткриваме. А когато се видим истински, идва ред на следващата стъпка: да се приемем. Да прегърнем себе си с всички плюсове, минуси и странности — без осъждане, с търпение и любов. Едва когато се осмелим да бъдем автентични и да следваме собствения си път, ще сме готови да разперим крила.
И така, приятели, готови ли сте за своята метаморфоза? Ако се колебаете, просто помълчете и чуйте какво ви нашепва сърцето. Тогава всичко ще си дойде на мястото, защото трансформацията ви вече е започнала. От нас зависи дали ще продължим да пилеем времето си, или ще изберем да полетим.
Успех!
Марина Илиева 