Животът е пътуване, в което промяната е единствената константа. Много хора използват термини като „криза на средната възраст“, за да се ориентират по пътя, но за Юнг животът няма крайни дестинации, а само етапи на развитие. В това пътуване ние невинаги се движим в права линия – често се връщаме там, където вече сме били, за да научим нов урок.
Юнг подчертава, че тези етапи не зависят от възрастта или социалните постижения, а от това какво ни мотивира. Той предупреждава:
„Напълно неподготвени, ние предприемаме решителни стъпки в следобеда на живота си с погрешното разбиране, че нашите истини и идеали ще ни служат както досега. Но в следобеда на живота не можем да живеем по програмата от сутринта. Това, което е било прекрасно в началото, ще бъде по-малко очарователно в края; и това, което сутринта е било истина, привечер може да се окаже лъжа.“
Ето четирите архетипни етапа според Юнг:
1. Етапът на Атлета
Това е периодът, в който сме най-малко зрели и сме обсебени от външния си вид и физическото тяло. Атлетът прекарва часове пред огледалото (буквално или метафорично), погълнат от нарцисизъм или самокритика. За съжаление, някои хора остават в този етап през целия си живот, търсейки потвърждение за своята стойност единствено чрез формата и повърхността.
2. Етапът на Война
Тук суетата на Атлета започва да избледнява, за да отстъпи място на амбицията. Появява се желанието да „завладеем света“, да постигнем цели и да поемем отговорност. Войнът се характеризира с борбеност и стремеж към успех. Това е етапът, към който се връщаме най-често, тъй като в съвременното общество постоянно ни се налага да „преоткриваме“ себе си чрез нови постижения.
3. Етапът на Равносметката
Когато битките на Война започнат да стихват, идва въпросът: „Какво направих за другите?“. Фокусът се измества от личното его към общността. Този етап често се свързва с родителството и желанието да оставим следа след себе си. Вече не търсим просто победа, а смисъл. Правим равносметка на постигнатото и осъзнаваме, че истинското развитие включва и грижа за хората около нас.
4. Етапът на Духа
В този финален етап осъзнаваме, че сме много повече от парите, вещите или социалните си роли. Разбираме, че сме духовни същества, преминаващи през земен опит. Тук съзнанието се разширява отвъд физическото тяло. Както казва Лао Дзъ: „Да даряваш живот и да се грижиш, без да притежаваш; да действаш, без да очакваш; да водиш, без да контролираш – това е най-висшата добродетел.“ На този етап ние просто „сме“ и се доверяваме на потока на Вселената.
В коя фаза на вашето пътуване се намирате в момента? Дали все още сте „Войнът“, който завладява върхове, или вече усещате тихия повик на „Духа“?
Марина Илиева 