Често чуваме от различни учители съветите: „Отпусни се“, „Бъди в потока“, „Довери се на Живота“. Какво обаче всъщност означава това на практически език и защо понякога е толкова трудно за прилагане?
Преди време попаднах на една публикация на Закари Фишър (ZF), която описва този процес по изключително красив начин:
Когато спреш да напъваш, животът започва да тече леко
Идва момент от пътя, в който просто спираш да форсираш нещата.
Спираш да гониш хората. Спираш да се опитваш да доказваш стойността си. Спираш да се изтощаваш, опитвайки се да държиш събрано нещо, което с всичко показва, че иска да се разпадне.
Каквото тече – тече. Каквото си отива – си отива. Онова, което е предназначено да остане, няма да изисква да изоставиш себе си, за да го задържиш.
Научих, че толкова много от страданието ни идва от стягането и пилеенето на енергия за онова, което мислим, че трябва да бъде, вместо да се доверим на това, което Творецът всъщност ни показва.
Понякога затворената врата е самият отговор. Понякога краят е закрила. Понякога загубата на онова, което си мислил, че ти е нужно, освобождава място за онова, което наистина ти принадлежи.
Не искам да пилея енергията си в битки, които никога не са били мои, да чукам на врати, които отказват да се отворят, или да нося взаимоотношения, които оцеляват само защото аз поемам цялата тежест.
Днес искам мир.
Искам хората, възможностите и призванията, които ме срещат в пълна синхроничност и съзвучие. Онези, които не изискват от мен да се смалявам, да преследвам, да се доказвам или да моля.
Има една особена свобода, която идва, когда най-сетне разхлабиш хватката си и се довериш, че предназначеното за теб няма нужда да бъде насилвано. Понякога да се предадеш не означава да се откажеш. Предаването е просто най-накрая да се отдръпнеш от пътя и да оставиш Твореца да води.
И когато направим това, животът отново започва да тече.
Защо „пускането на контрола“ е най-трудната задача?
Напълно споделям тези думи, но от личен опит мога да кажа: това е може би най-трудното нещо за постигане.
Причината е, че за да се довериш на живота, първо е нужно да опознаеш много добре себе си.
Всеки човек е уникален – със своя уникална енергийна матрица, специфичен ритъм и собствен начин на взаимодействие със света. В системата Хюман Дизайн (Human Design) това е ясно видимо през т.нар. „подписи“ или естествени състояния, които изпитваме, когато спрем да форсираме и започнем да живеем като себе си:
- Вътрешен мир – когато спрем да срещаме съпротива и инициативата ни тече естествено (подписът на Манифестора);
- Дълбоко удовлетворение – когато влагаме жизнената си енергия в неща, които наистина ни откликват, вместо да правим неща от заставяне (подписът на Генератора и Манифестиращия Генератор);
- Истински успех и признание – когато спрем да се натрапваме и изчакаме да бъдем видени и поканени заради нашата мъдрост (подписът на Прожектора);
- Чисто детско удивление и изненада – когато спрем да бързаме и се оставим животът да ни изненада със своята красота (подписът на Рефлектора).
Когато се опитваме да използваме чужда стратегия – например да преследваме неща, които не са за нас, или да форсираме събитията – ние се отклоняваме от своя вътрешен компас. Тогава мястото на мира, удовлетворението, успеха и изненадата се заема от гнева, фрустрацията, горчивината или разочарованието.
Пътят за всеки енергиен тип е различен, но лекотата и радостта в края му се усещат еднакво приятно от всички.
А ти познаваш ли своя вътрешен компас? Доверяваш ли се на своята природа и на живота, или все още се улавяш, че стискаш контрола твърде здраво? Кой от четирите усещания (мир, удовлетворение, успех или изненада) ти липсва най-много в момента?
